*Слънчева обич*
Слънчево момче по моста тича
на безкрайна слънчева река,
а отсреща слънчево момиче
весело му маха с ръка.
Той и тя една надежда носят,
близка със звънливия им смях,
обич слънчева ги омагьосва
искам да сме като тях.
Искам нейде като тях да ме очакваш,
винаги да бъдем с теб щастливи,
цял живот да слушам аз
твоят слънчев смях и глас,
вечно с обич да сме двама.
Слънчево момче по моста тича
на безкрайна слънчева река,
а отсреща слънчево момиче
весело му маха с ръка.
Пиринският вятър ги зарича
верни да са те един към друг,
все така един към друг да тичат
с пламъка на своя слънчев юг.
Изп.Мая Нешкова
|
*************************************************
*Спящият красавец*
Спиш ли,принце,уморен от ласки?
Как спокойна е сега ръката ти -
същата ръка,която майсторски
преобърна изведнъж съдбата ми...
Принце,с посребрени слепоочия...
Моя обич праведна и грешна...
Сбъдват ли се старите пророчества?
А пък снощи,хич не ти се спеше...
Не,не се събуждай неочаквано!
Нека да съм още миг принцеса,
нека гардеробът да е ракла,
а пък щорите да са завеси.
Нека да те имам още малко,
както снощи - приказен и лунен...
Спи и ме сънувай неразплакана...
После аз сама ще те целуна!
Текст:Маргарита Петкова
Изп.:Кичка Бодурова
|
***************************************************
*Не казах нищо*
Вървях и мина покрай мен един Човек,
поспря за миг и продължи на някъде.
А аз не казах нищо, не казах нищо,
усмихнах се и продължих напред.
Вървях и мина покрай мен една Любов,
поспря за миг и продължи на някъде.
А аз не казах нищо, не казах нищо,
усмихнах се и продължих напред.
Вървях и мина покрай мен един Живот,
поспря за миг и продължи на някъде.
А аз не казах нищо,не казах нищо,
усмихнах се и продължих напред.
Не казах нищо,даже не разбрах,
че трябваше да спра и аз.
Не казах нищо, даже не видях,
как бързо се венчах за Самотата.
Изп.Георги Христов
|
***********************************
*Да бях вълшебница*
Да бях вълшебница,да бях,
бих построила дом огромен,
за всички бедни и бездомни,
да ги спася от студ и страх.
Да бях вълшебница,да бях,
омесила бих хляб грамаден,
за да нахраня всички гладни,
в очите им да цъфне смях.
Да бях вълшебница,да бях,
направила бих в миг едничък
човеците да се обичат,
защото злобата е грях!
О,боже,който ме създаде
с душа за другите да страда,
защо да ми дадеш забрави
и дарба чудеса да правя?!
Текст:Надежда Захариева
Изп.Росица Кирилова
****************************************
*Има шанс,няма шанс*
В своите надежди често аз се унасям,
те са будни в мене всеки ден.
И когато някога споходи ме шанса
казвам му:“Добре дошъл при мен!”.
Искам просто той да бъде мой,без остатък,
но се случва сякаш,че напук –
този хубав празник става винаги кратък,
днес при мен е,утре е при друг.
Весели надежди в мойте сънища странстват
и така до края,може би?!
И когато някога отмине ме шансът
казвам си:“Надеждата крепи!”.
В тотопункта всеки ден отбива се някой,
гледам го съвсем като дете.
Шансът е приятел мой и казва ми:“Чакай,
днес при друг съм,утре съм при теб!”.
Има шанс,няма шанс–тъй е в живота.
Без да щем се сменят светъл ден и мрак.
Има шанс,няма шанс–тъй е в живота–
днес изгубваш нещо,утре идва пак!
Текст:Йордан Янков
Изп.Росица Кирилова
*********************************************
*Любов завинаги*
Спокойна съм,когато си край мене,
не може да се случи нищо лошо.
Щом заедно сме,няма дни студени
и няма за какво да се тревожа.
Така живеем с теб в едно съзвучие –
очи в очи,допрели верни длани.
Сами прошепват устните: “Обичам те!”
с радостите твои,с твоите рани.
Живее в нас любов завинаги.
На щастие сърцата си обричаме.
В забързания ден,в забързания ден,
успяваме да кажем пак: “Обичам те!”.
Не вярвай ти на хорските измислици,
те не разбират колко се обичаме.
Не може край да има нещо истинско,
сърцата щом в една любов са вричани.
Изп.Росица Кирилова
************************************************
*Зелената стара чешма*
Живеех спокойно,когато веднъж
по пътя зададе се кон,
а конят достойно го яздеше мъж
и спря го под моя балкон.
Помоли от коня за малко водица,
бил жаден след тази езда
и аз от балкона,нали съм умница
се втурнах да нося вода.
Нямах куража да му откажа
нищо,че вече се питах сама,
защо му занесох,нали под навеса
тече си зелената стара чешма.
Отгоре с усмивка ме гледаше мама
за женене вече си бях,
а конника стихна когато пред мама
водата неволно разлях.
С него през двора по мокра следа
пристъпихме свели глави
и чухме отгоре:
Дано по вода навсякъде да ви върви!
Конят опита да тропне с копита,
изцвили сърдито и занемя,
отвън под навеса,където тече си
зелената стара чешма.
Събраха години децата край нас,
чешмата и днеска тече,
край нея щом минем се смеем на глас
с моето старо момче.
Ще спре там модерна кола за водица,
мотора с цяла черда
и нашата щерка,нали е умница,
ще хукне да носи вода.
А подир нея вода ще се лее,
път ще чертае за у дома.
Дали ще ожени и тя като мене
зелената стара чешма.
Изп.Мими Иванова
***************************************************
*Приказка за гъстата гора*
Времето изтича,времето тече...
Палаво момиче с палаво момче
в гора навлезли,свиркали с уста
и не забелязали как дошла нощта.
И така се влюбили в своята игра,
ох,че се загубили в гъстата гора.
Мракът ги превързал с черния си бинт
и напразно бързали в този лабиринт,
и напразно плачели,викали със глас
и напразно крачели в този късен час.
Страшно е в гората!В тъмното току
в миг довее вятърът,нечий глас: Ку-ку!
И луната свети с хилаво лице,
и шумят дърветата с дълги зли ръце.
Тъй нощта ги стегнала в своята халка
и тогаз протегнала малката ръка,
малкото момиче и като звънче
звъннало: "Обичам те!" в малкото момче.
И разбрали ясно,че някак изведнъж
двамата пораснали:тя - жена, той - мъж.
И открили точно,че този трепет нов
не игра нарочна е,а една любов.
И развързал мракът черния си бинт,
и не бил тъй страшен този лабиринт.
Тръгнали те заедно и до днес вървят.
Трудно е,но зная -ще намерят път.
Текст:Недялко Йорданов
Изп.Ваня Костова
*********************************************************
*Частен случай*
Не искам бъдещето си да зная.
Каквото писано е - нека да се случи.
Една любов,или една раздяла -
това е просто частен случай.
Не искам в миналото да се връщам.
Със спомени животът става скучен.
Назад,ако случайно се обръщам -
това е просто само частен случай.
И знам,че и каквото да се случи -
една любов или една раздяла,
това е просто само частен случай...
А после пак животът продължава.
Научих се на много. И на нищо.
В днешното си време да живея.
Разбрах,че всичко друго е излишно.
Научих се да губя. И спечелих.
Изп.Лили Иванова
|